Неумолимо
Неумолимо
Неумолимо времето сега върви
и бавно следва своя ритъм.
Как искам да узная накъде лети,
ала не смея аз да го попитам.
Защо отива си завинаги това,
което бе единствен смисъл,
остава само болка в лявата страна,
за която някой тук е писал.
Отива си любов, мечта безкрайна
и ражда спомен само песента,
отива си, за да остане чиста,
тъй както лятото от есента.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Todos los derechos reservados
