7 oct 2009, 1:07

Неумолимо 

  Poesía » De amor
854 0 2

Неумолимо

 

 

Неумолимо времето сега върви

и бавно следва своя ритъм.

Как искам да узная накъде лети,

ала не смея аз да го попитам.

 

Защо отива си завинаги това,

което бе единствен смисъл,

остава само болка в лявата страна,

за която някой тук е писал.

 

Отива си любов, мечта безкрайна

и ражда спомен само песента,

отива си, за да остане чиста,

тъй както лятото от есента.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??