7.10.2009 г., 1:07 ч.

Неумолимо 

  Поезия » Любовна
745 0 2

Неумолимо

 

 

Неумолимо времето сега върви

и бавно следва своя ритъм.

Как искам да узная накъде лети,

ала не смея аз да го попитам.

 

Защо отива си завинаги това,

което бе единствен смисъл,

остава само болка в лявата страна,

за която някой тук е писал.

 

Отива си любов, мечта безкрайна

и ражда спомен само песента,

отива си, за да остане чиста,

тъй както лятото от есента.

© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??