Неумолимо
Неумолимо
Неумолимо времето сега върви
и бавно следва своя ритъм.
Как искам да узная накъде лети,
ала не смея аз да го попитам.
Защо отива си завинаги това,
което бе единствен смисъл,
остава само болка в лявата страна,
за която някой тук е писал.
Отива си любов, мечта безкрайна
и ражда спомен само песента,
отива си, за да остане чиста,
тъй както лятото от есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
