1 mar 2008, 10:31

Неверен свят...

  Poesía
1K 0 23

(по "Восъкът разстреля те отвътре")

( на theheart_ofthefire)

 

клип: http://vbox7.com/play:e58da4b6

Изсипаха се свлачища от гарвани

в очите на незрящи гълъби,

във болките от недовярване

под куполи на храмове и църкви.

Ковейки кръстове в зениците,

изпепеляваха лицата на мадоните,

от богохулства на езичници

като восък се разтичаха иконите.

Покълваха в религиите, в семето,

които избуяваха в мъдреца...

Мъдрецът - изпитанията на времето,

сътворили, като скулптор, младенеца...

И на Пегаси в стременАта стъпили,

раждат се от сЪлзи недоплакани,

в криле на Ангели напъпили,

перата... черни са... от чакане.

И бурите от пясъчните спомени

утаяват се със писък във отровите,

в святостта... на щастията гонени,

завърнали се в ятото на совите!...

А мракът гъст - смола от борове,

залепва по стените на душата,

в която екнеха исА на хорове,

забравени във вековете от съдбата...

 

 

              *          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!!!!!!
    Без думи съм!поздрав!
  • но ефектът от тази "жертва" е твърде, твърде силен и разтърсващ...
  • andrina_mark (Павлина Джарова) - Поли - това са жертви в името на..."изкуството" бе мила!(аз пак си оставам горд атеист)Подчертано!
  • "Изсипаха се свлачища от гарвани
    в очите на незрящи гълъби,
    във болките от недовярване
    под куполи на храмове и църкви.
    Ковейки кръстове в зениците,
    изпепеляваха лицата на мадоните,
    от богохулства на езичници..."

    Когато един атеист пише така, може да закара много невярващи при вярата! Превъзходен стих!!!!!
  • Този път съм без думи! Така се чувствах и когато прочетох стиха на Рени...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...