1.03.2008 г., 10:31

Неверен свят...

1K 0 23

(по "Восъкът разстреля те отвътре")

( на theheart_ofthefire)

 

клип: http://vbox7.com/play:e58da4b6

Изсипаха се свлачища от гарвани

в очите на незрящи гълъби,

във болките от недовярване

под куполи на храмове и църкви.

Ковейки кръстове в зениците,

изпепеляваха лицата на мадоните,

от богохулства на езичници

като восък се разтичаха иконите.

Покълваха в религиите, в семето,

които избуяваха в мъдреца...

Мъдрецът - изпитанията на времето,

сътворили, като скулптор, младенеца...

И на Пегаси в стременАта стъпили,

раждат се от сЪлзи недоплакани,

в криле на Ангели напъпили,

перата... черни са... от чакане.

И бурите от пясъчните спомени

утаяват се със писък във отровите,

в святостта... на щастията гонени,

завърнали се в ятото на совите!...

А мракът гъст - смола от борове,

залепва по стените на душата,

в която екнеха исА на хорове,

забравени във вековете от съдбата...

 

 

              *          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!
    Без думи съм!поздрав!
  • но ефектът от тази "жертва" е твърде, твърде силен и разтърсващ...
  • andrina_mark (Павлина Джарова) - Поли - това са жертви в името на..."изкуството" бе мила!(аз пак си оставам горд атеист)Подчертано!
  • "Изсипаха се свлачища от гарвани
    в очите на незрящи гълъби,
    във болките от недовярване
    под куполи на храмове и църкви.
    Ковейки кръстове в зениците,
    изпепеляваха лицата на мадоните,
    от богохулства на езичници..."

    Когато един атеист пише така, може да закара много невярващи при вярата! Превъзходен стих!!!!!
  • Този път съм без думи! Така се чувствах и когато прочетох стиха на Рени...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...