Невинна в своята вина
Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
но сърцето пропусна в сметките си!
Тя облада мислите му, проникна в душата му,
тя само леко докосна ръката му.
Не разбра играта и поддаде се на страстта,
загуби си ума...
и всяка нейна усмивка поразява мисълта,
че всичко хубаво ще свърши с вечерта.
И витрината е пълна със сърца,
виж - твоето е последното в редицата!
А като се взря в нейните очи,
той трябваше да бяга, нали?
Грешка, от която винаги ще го боли,
кратка любов за през нощта,
изгревът доведе реалността!
И думите закъснели с лъчите на слънцето изгрели:
ангел без криле, обичам те, дете, с невинно лице, жена без сърце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Иванова Todos los derechos reservados