12.11.2008 г., 6:24

Невинна в своята вина

1.1K 0 1
Невинна в своята вина
                                         Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
                                        Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
                                        но сърцето пропусна в сметките си!
                                        Тя облада мислите му, проникна в душата му,
                                        тя само леко докосна ръката му.
                                        Не разбра играта и поддаде се на страстта,
                                        загуби си ума...
                                        и всяка нейна усмивка поразява мисълта,
                                        че всичко хубаво ще свърши с вечерта.
                                        И витрината е пълна със сърца,
                                        виж - твоето е последното в редицата!
                                        А като се взря в нейните очи,
                                        той трябваше да бяга, нали?
                                        Грешка, от която винаги ще го боли,
                                        кратка любов за през нощта,
                                        изгревът доведе реалността!
                                        И думите закъснели с лъчите на слънцето изгрели:
                                        ангел без криле, обичам те, дете,                                         с невинно лице, жена без сърце...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И думите закъснели с лъчите на слънцето изгрели:
    ангел без криле, обичам те, дете,
    с невинно лице, жена без сърце...
    ..Много е добро.. Поздрави и успех.. :Р

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...