14 abr 2008, 21:22

Невъзможна любов 

  Poesía » De amor
1071 0 7
Обичах те, а бях сама...
сама със тази обич - невъзможна,
една мечта, една съдба,
на теб аз можех само да предложа.
Едно сърце, една душа,
и две очи... потънали в сълзи,
далече беше ти - от мен и любовта,
мечтата ме крепеше, но се срина тя...
А бях сама... и много те обичах,
но ти така и не дойде, кажи, защо?
Споменът за теб пред мене коленичи,
да поиска прошка - бе ми все едно...
Болката, която причини ми,
във мен уби и любовта, и обичта,
недей ме съжалява, а прости ми,
че сърцето точно теб избра.
Неподходяща, невъзможна, тъй далечна,
бе любовта... и моята мечта,
но обичта към тебе, тя е вечна,
до сетния ми дъх... чак до смъртта.

                   14.04.2008г.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??