Обичах те, а бях сама... сама със тази обич - невъзможна, една мечта, една съдба, на теб аз можех само да предложа. Едно сърце, една душа, и две очи... потънали в сълзи, далече беше ти - от мен и любовта, мечтата ме крепеше, но се срина тя... А бях сама... и много те обичах, но ти така и не дойде, кажи, защо? Споменът за теб пред мене коленичи, да поиска прошка - бе ми все едно... Болката, която причини ми, във мен уби и любовта, и обичта, недей ме съжалява, а прости ми, че сърцето точно теб избра. Неподходяща, невъзможна, тъй далечна, бе любовта... и моята мечта, но обичта към тебе, тя е вечна, до сетния ми дъх... чак до смъртта.
Трудна, изстрадана, оплакана любов... колко ми е позната и все още преживявана... Прегръщам те, мила, горе главата и смело напред... Глупаво е да ги обичаме, макар да не заслужават, но... любов, сърце, върви му обеснявай... Невероятен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.