14 апр. 2008 г., 21:22

Невъзможна любов

1.4K 0 7
Обичах те, а бях сама...
сама със тази обич - невъзможна,
една мечта, една съдба,
на теб аз можех само да предложа.
Едно сърце, една душа,
и две очи... потънали в сълзи,
далече беше ти - от мен и любовта,
мечтата ме крепеше, но се срина тя...
А бях сама... и много те обичах,
но ти така и не дойде, кажи, защо?
Споменът за теб пред мене коленичи,
да поиска прошка - бе ми все едно...
Болката, която причини ми,
във мен уби и любовта, и обичта,
недей ме съжалява, а прости ми,
че сърцето точно теб избра.
Неподходяща, невъзможна, тъй далечна,
бе любовта... и моята мечта,
но обичта към тебе, тя е вечна,
до сетния ми дъх... чак до смъртта.

                   14.04.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно за мен е писан този стих.Невероятен е,хареса ми...
  • Красиво е!Поздрави,адашке!
  • Много е силен тозис тих , браво !!!
  • Супер е!
  • Трудна, изстрадана, оплакана любов... колко ми е позната и все още преживявана... Прегръщам те, мила, горе главата и смело напред... Глупаво е да ги обичаме, макар да не заслужават, но... любов, сърце, върви му обеснявай... Невероятен стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...