yotovava (Валентина Йотова)
2506 20935
7 dic 2022, 20:46

Невъзможна приказка 

  Poesía » Otra
432 2 7

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА

 

Докъдето поглед стига –

чак до близкото дере,

златовърхата вратига

бледен изгрева пере,

просва тънката му кожа

върху тревния саван

и в слана – въздишка Божия,

ниже бисерен гердан.

Сънно слънце се търкулва –

уж да грейне, да възври.

Под кожуха си проскубан

морна есента върви.

Впряг от ветрове подкарва,

сее ситни дъждове.

Колко мога да ѝ вярвам?

Остро утринта кълве –

по ръцете, по косите.

И с кристалчета от скреж

блескат тръпнещи иглите

на учуден таралеж,

дирил в дъхавата шума

как да подслони пети.

Косът – стреснат и бездумен,

спре, огледа, отлети.

През мъглата пиперлива

заплетѐ крилцата в храст.

В тази приказка красива

що видях – описах аз.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??