21 abr 2015, 22:29

Невъзможна загуба

  Poesía
701 0 10

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?

И загубата, смачкала деня,
но ценно зрънце мъдрост подарила,
дали не е поредната цена,
която със сърцето съм платила!?

Не зная, няма как да разбера
защо и как се случва. Но това е
нормална част от вечната игра,
в която да се срещна и позная.

Наясно съм, че всичко си е в мен -
победи, поражения, представи...
Докосвам с обич трудния ти ден,
а после... все едно какво ще става.

Преплете ми се в част от същността,
че няма те до мен, не съжалявам.
Как бих могла да губя онова,
което, всъщност, и не притежавам!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Талантливо сътворена поетична изповед, която съдържа мъдро философско послание - в този живот притежаваме единствено себе си ...!
    Поздрави и от мен!
  • Интересни размисли за победите и загубите.
    И наистина, от загубите помъдряваме.
    Много философия и поезия има тук...

    Поздрави,Вики!
  • Победите и загубите са еднакво ценни. Понякога е по-добре да изгубиш нещо, което реално си имал, отколкото само илюзията за него. А понякога е точно обратно. Но в относителността на представите е най-добре да запазиш като константна величина обичта в сърцето.
  • След като можем да притежаваме нереалното, защо да не можем да изгубим онова, което не сме притежавали? Крахът на надеждата да притежаваме нещо, не е ли теоретична загуба на същото това нещо?
  • Много ми хареса. Сърдечни поздрави от мен

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...