21.04.2015 г., 22:29

Невъзможна загуба

695 0 10

Изгубих ли? Та сякаш векове
изминаха без тези равносметки...
Победата, когато те скове,
победа ли е точно, или клетка!?

И загубата, смачкала деня,
но ценно зрънце мъдрост подарила,
дали не е поредната цена,
която със сърцето съм платила!?

Не зная, няма как да разбера
защо и как се случва. Но това е
нормална част от вечната игра,
в която да се срещна и позная.

Наясно съм, че всичко си е в мен -
победи, поражения, представи...
Докосвам с обич трудния ти ден,
а после... все едно какво ще става.

Преплете ми се в част от същността,
че няма те до мен, не съжалявам.
Как бих могла да губя онова,
което, всъщност, и не притежавам!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Талантливо сътворена поетична изповед, която съдържа мъдро философско послание - в този живот притежаваме единствено себе си ...!
    Поздрави и от мен!
  • Интересни размисли за победите и загубите.
    И наистина, от загубите помъдряваме.
    Много философия и поезия има тук...

    Поздрави,Вики!
  • Победите и загубите са еднакво ценни. Понякога е по-добре да изгубиш нещо, което реално си имал, отколкото само илюзията за него. А понякога е точно обратно. Но в относителността на представите е най-добре да запазиш като константна величина обичта в сърцето.
  • След като можем да притежаваме нереалното, защо да не можем да изгубим онова, което не сме притежавали? Крахът на надеждата да притежаваме нещо, не е ли теоретична загуба на същото това нещо?
  • Много ми хареса. Сърдечни поздрави от мен

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...