21 mar 2017, 18:06

Невъзможното

  Poesía » Otra
347 0 0

 

Невъзможното не е... невъзможно,
а само събитие със своя вероятност,
чиято стойност се променя,
ако сме активни или дремем безучастно...

 

Защо ли и кому е нужно

да твърди, че „това е невъзможно“?

Камък капките задружни

разпробиват, без да се тревожат.

 

Ще продължават струите дъждовни

лицето ласкаво да галят.

Пръски ще напомнят за морето,

но сърцето болка не забравя...

 

Себе си завинаги ти остани – 

останалото няма никакво значение.

Не мисли за някакви си бъднини

и миналото сполетява ли забвение...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....