Незабравка...

Незабравка...

Защо е тъжна Хера тази вечер?...

Защо е този гняв необясним?...

Защо събира бури отдалече

и яростно ги блъска във Олимп?...

Защо помръкна чудното сияние

край нейната божествена глава

и целият ѝ чар и обаяние

на прелестна Богиня и Жена?...

Къде е Зевс гневът ѝ да поеме

и с мъжки ласки да я укроти,

и двамата, в безсмъртното им Време--

насладата безкрай да приюти...

... Но Гръмовержецът е на Земята

и в ненаситен на страстта си пир

със нимфите лудее из гората

и обладава ги като сатир...

А във една се влюбил неразумно-

в неземната ѝ дива красота-

и всяка сутрин се разделял трудно

на тялото ѝ с тайните места...

Очите ѝ били небесно-сини,

косите ѝ- на шеметни вълни...

Той любил бил и смъртни и богини,

но нямало с кои да я сравни.

А знаейки сам колко е ужасен

на Хера отмъстителния нрав,

разбирал колко много е опасен

за нимфата безумният ѝ гняв!...

И за това, когато с нежелание,

но ще, не ще поемал към Олимп,

превръщал я на цвете с обаяние,

дори и от небето с цвят по-син...

... След време вече, да не се забравя,

че даже Боговете в този свят

сами от любовта обезумяват:

нарекли „незабравка” този цвят...

* * *

...и днес цъфтят те в горските поляни,

и там с незабравимия си чар,

напомнят ми за чувства изживяни:

в които Бог съм бил...

....За миг макáр!...

18.08.2016.