3 jul 2009, 13:42

Незавършеният пъзел

  Poesía » Otra
603 0 0

                                              

Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?

Ще можеш ли да върнеш времето назад?

Хиляди частици разпръснати на парченца.

Това ли е сърцето ми ?

Отговори!

 

Заобиколена съм от безразлични души и лица.

Няма къде, при кого да отида?

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

 

Гласовете в мен ми казват да вървя напред.
Животът е като огромен океан, в който плувам съвсем сама.

Животът ми е като неподреден пъзел.

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

 

Частиците на пъзела бяха подредени, но някак

не знам кога и как всичко се преобърна.

А сега накъде? – пита моето сърце.

Кой ще завърши започнатия пъзел ?

 

Частица по частица ,

малко по малко всичко се обърква.

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...