3 jul 2009, 13:42

Незавършеният пъзел

  Poesía » Otra
605 0 0

                                              

Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?

Ще можеш ли да върнеш времето назад?

Хиляди частици разпръснати на парченца.

Това ли е сърцето ми ?

Отговори!

 

Заобиколена съм от безразлични души и лица.

Няма къде, при кого да отида?

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

 

Гласовете в мен ми казват да вървя напред.
Животът е като огромен океан, в който плувам съвсем сама.

Животът ми е като неподреден пъзел.

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

 

Частиците на пъзела бяха подредени, но някак

не знам кога и как всичко се преобърна.

А сега накъде? – пита моето сърце.

Кой ще завърши започнатия пъзел ?

 

Частица по частица ,

малко по малко всичко се обърква.

Къде да отида, като никой не се интересува от мен?

Къде?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...