19 jun 2008, 11:53

ничии мечти

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Там е ничия земя -
без питания, без копнежи,
там спокойна ще раста
без разочарования, без стремежи.

Там е ничия земя -
няма болка, няма и тъга,
там сърцето е без полза,
няма самота, няма и любов.

Там е ничия земя -
там искам живота си да изживея,
там без сърце, без душа,
там без вината на срама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, понякога ни се иска да живеем без сърцата си. Но после отново почваме да обичаме и да се случваме. Красиво стихотворение.
  • "там искам живота си да изживея,
    там без сърце, без душа" - но това няма да е живот, не мислиш ли? Тъжен, но красив стих. Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...