12 feb 2006, 13:46

Ние не сме...

  Poesía
899 0 6
Ние не сме богове.
За вечност дори не мечтаем.
Миг щастие, ден грехове...
Смеем се, после ридаем.

Ние не сме богове.
Всеки кръст е нарамил и носи,
през бури и пек, ветрове,
а в пътя - хиляда въпроса.

Ние не сме богове.
Страда всеки - богат или беден.
Идиот или умен, в края - поле...
Могила и кръст, спирка последна.

Ние не сме богове.
И тук сме за малко, на гости.
Живеем различно... Трудно, добре,
ще останат само заровени кости

и душата в спомени нечии.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много хубаво - 6!
  • Благодаря,Хипо!
    Прав си- НЕ СМЕ БОГОВЕ!!!Поздрави за стиха.
    И за АПОЛОНИЯ си прав!
  • Благодаря ви!
    Радвам се, че ви е докоснал този стих
    Теодора, не се коси за такива дребни неща, като оценки.
    Аз не съм яхнал Пегаса и не се състезавам
    Просто се опитвам да покажа чрез моята гледна точка това което мисля
    Животът ни е много кратък, за да обръщаме внимание на дреболии
    Поздрави!
  • Страшно много ми хареса!Поздравления! 6 !!!
  • 6....Егати завистливите хора дето ги има тука....навсякъде ниски оценки пишат!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...