Ние сме… Любовта

Очите ми към тебе устремени,

сърцето и кръвта ми те зове,

макар в живота да сме разделени,

любовта ни ще пребъде с векове.

С нея ли си - знам, че ме жадуваш

и ме поглеждаш скрито, крадешком,

дълбоко в себе си ми се любуваш,

душата ти ме вика мълчешком.

В тъмното към мен протягаш длани,

името ти пак молитвено шептя.

Останахме в тълпата неразбрани,

сред други хора в тягостната самота.

Сърцето ти познава любовта

и не греши то в чувствата съдбовни.

Обича ме и знае, че не тя,

а аз разпалвам страстите греховни.

То знае и обича само мен,

а другата за малко е на гости.

Посреща я любезно, но за ден -

сърцето ти със нея сякаш пости.

Със нея е изгубено във мрака,

разкъсано от твоята заблуда.

Надява се и мене само чака…

да го спася със любовта си луда.

Съдбата вместо нас го е решила -

обвързала е двете ни души.

Макар че друга те е приютила,

във Вечността със мене ще си ти!

27.03.2011