Очите ми към тебе устремени,
сърцето и кръвта ми те зове,
макар в живота да сме разделени,
любовта ни ще пребъде с векове.
С нея ли си - знам, че ме жадуваш
и ме поглеждаш скрито, крадешком,
дълбоко в себе си ми се любуваш,
душата ти ме вика мълчешком.
В тъмното към мен протягаш длани,
името ти пак молитвено шептя.
Останахме в тълпата неразбрани,
сред други хора в тягостната самота.
Сърцето ти познава любовта
и не греши то в чувствата съдбовни.
Обича ме и знае, че не тя,
а аз разпалвам страстите греховни.
То знае и обича само мен,
а другата за малко е на гости.
Посреща я любезно, но за ден -
сърцето ти със нея сякаш пости.
Със нея е изгубено във мрака,
разкъсано от твоята заблуда.
Надява се и мене само чака…
да го спася със любовта си луда.
Съдбата вместо нас го е решила -
обвързала е двете ни души.
Макар че друга те е приютила,
във Вечността със мене ще си ти!
27.03.2011
© АнеблА All rights reserved.