Mar 27, 2011, 2:06 PM

Ние сме… Любовта 

  Poetry » Love
912 0 1

 

Очите ми към тебе устремени,

сърцето и кръвта ми те зове,

макар в живота да сме разделени,

любовта ни ще пребъде с векове.

 

С нея ли си - знам, че ме жадуваш

и ме поглеждаш скрито, крадешком,

дълбоко в себе си ми се любуваш,

душата ти ме вика мълчешком.

 

В тъмното към мен протягаш длани,

името ти пак молитвено шептя.

Останахме в тълпата неразбрани,

сред други хора в тягостната самота.

 

Сърцето ти познава любовта

и не греши то в чувствата съдбовни.

Обича ме и знае, че не тя,

а аз разпалвам страстите греховни.

 

То знае и обича само мен,

а другата за малко е на гости.

Посреща я любезно, но за ден -

сърцето ти със нея сякаш пости.

 

Със нея е изгубено във мрака,

разкъсано от твоята заблуда.

Надява се и мене само чака…

да го спася със любовта си луда.

 

Съдбата вместо нас го е решила -

обвързала е двете ни души.

Макар че друга те е приютила,

във Вечността със мене ще си ти!

 

27.03.2011

© АнеблА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??