8 ago 2006, 10:28

Ника

  Poesía
929 0 7
Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме...
ще продължаваме, нали?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и на вас!
  • Прекрасно,много смисъл съзирам
    в стиха и думите,а и зад тях.
    За поздрав пиша ти,но съжалявам
    че коментарам тук,след този...ах!

    Не мисля kasius че написаното от теб е сензация,
    освен ако с това не целиш просто една провокация.

    Поздрав и усмивка за теб Вестин
  • "Нищо не остава безнаказано,
    нито резкият, режещ звук -
    на лъжата опасното ехо.
    Нито жаждата за пари,
    нито бързите крачки,
    с които се стремиш към успеха.
    Нито забравеният приятел,
    с когото се чувстваш неудобно,
    нито дребната мравчица,
    която си стъпкал
    с подметка беззлобно.
    Такъв е порочният кръг,
    нищо не остава безнаказано -
    и даже ако остане,
    нищо не минава напразно -
    и самият ти тогава
    незабелязано полудяваш... "Н.Турбина

    Гениалност, която се превръща в отчаяние. Талант, дошъл твърде рано и с който никой не я е научил какво да прави.
    Благодаря ти, че ни спомни за нея по много добър начин. Поздрав!
  • Благодаря ви за отзива. Във форум намерих линк към стихове на Ника Турбина, която загива на 28 години. Стихът по-долу ме провокира.

    БЛАГОСЛОВИ МЕНЯ, СТРОКА.
    Благослови меня, строка, благослови мечом и раной,
    Я упаду, но тут же встану.
    Благослови меня, строка.

    Ето и линка, който ми дадоха приятели със повече стихове на Ника:
    http://turbina.felodese.org/ - това е сайтът, посветен на Ника
    http://forum.buntarite.com/viewtopic.php? t=517&sid=6cf40346421da03bdb526e3c04755506 - тук има преведени нейни стихове на български
  • Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...