11 nov 2008, 16:24

Никакви... 

  Poesía » Filosófica
697 0 3

Никакви...

 

(На М.)

 

Различни сме, и всякакви, и чужди.
Еднакво сме научени да си мълчим.
И моите са твои някакви си нужди,
и свои сме, и някак пак горчим...

 


Без граници сме се ограничили,
до себе си не стигаме, а все вървим.
И търсиш ме, а откога сме се открили.
И заедно сме, а повече боли...

 


Където те оставих непознат,
сега те виждам в огледало.
И бързам някъде назад,
да хвана новото начало...

 

 

 Привикнали са нашите пътеки
и свикнало е нашето "преди",
веднъж обичали, а после
отново от любов да ни боли.

 


Такива - никакви сме много пъти.
Такива никакви мълчим си...
Такава ме обичаш във стиха ми,
такива сме и в свойте липси.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??