Никакви...
Никакви...
(На М.)
Различни сме, и всякакви, и чужди.
Еднакво сме научени да си мълчим.
И моите са твои някакви си нужди,
и свои сме, и някак пак горчим...
Без граници сме се ограничили,
до себе си не стигаме, а все вървим.
И търсиш ме, а откога сме се открили.
И заедно сме, а повече боли...
Където те оставих непознат,
сега те виждам в огледало.
И бързам някъде назад,
да хвана новото начало...
Привикнали са нашите пътеки
и свикнало е нашето "преди",
веднъж обичали, а после
отново от любов да ни боли.
Такива - никакви сме много пъти.
Такива никакви мълчим си...
Такава ме обичаш във стиха ми,
такива сме и в свойте липси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
Отново само мое вдъхновление...