,,Никога” изречено с тежест, с лекота съдбата го обръща, ,,вечно” да наднича в теб (да бъде вятър, разнасящ семената на чувства и огън, разпалващ всичко помежду им, сушеви години и порой от мъки със заслон от грижи) но с една надежда - да пребъда утре, със сила обратна и никога да пребъде!!!!!!!!
Мигове бяхме заедно,
мигове сладки и бурни,
с жар и пожар помежду ни
- вечен печат за душата,
силен и слаб като вятъра и
мургав загар като кожата ти.
Но сезоните бързо се сменят,
слънцето вече залязва, няма го
вече и вятърът, повя и отнесе
чувството, силно и кратко и преходно
- прецъфтя на младостта утрото!!! ...