11 июн. 2008 г., 01:55

,,Никога” изречено с тежест

919 0 0


,,Никога” изречено с тежест, с лекота съдбата го обръща, ,,вечно” да наднича в теб (да бъде вятър, разнасящ семената на чувства и огън, разпалващ всичко помежду им, сушеви години и порой от мъки със заслон от грижи) но с една надежда - да пребъда утре, със сила обратна и никога да пребъде!!!!!!!!



 

 

Мигове бяхме заедно,

мигове сладки и бурни,

с жар и пожар помежду ни

- вечен печат за душата,

силен и слаб като вятъра и

мургав загар като кожата ти.

 


Но сезоните бързо се сменят,

слънцето вече залязва, няма го

вече и вятърът, повя и отнесе

чувството, силно и кратко и преходно

- прецъфтя на младостта утрото!!!

 


Но силните чувства са демони,

нощите будни радостта им споделят

и се давят в потока на мъката,

в чийто венец няма зеленина за забрава!

Но как да се изтрие с гума мигове

сладки и спомени крещящи?

Колко ли пъти не скитах, образи чужди виждах

и детински идеали в съвършенство, но

в прегръдките им съвършени със

съвършен хлад се оплитах.

И в обрата на моя идеал

- всичко откривам в излишък…

Животът със сила отнася копнежа

по нашите представи със съща сила

удря тези човешки забрави…

И колко ли пъти не исках

да те потъпкам с крачка,

без нужда да те виждам!

 


Исках и като теб да се влюбя

- в себе си и себе си да любя!

Като теб да гледам

- да се синее небето и

на птиците сладкият звън

да не рони моята съвест,

а да издига ,,чистотата” в чистото синьо небе

и самолюбието ,,цар на глупците” да бъде царят в мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без име Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...