27 dic 2006, 12:05

НИКОГА,НЕ ПРАВЕТЕ...ТОВА! 

  Poesía
1542 0 24

Едва сега
правя опит да побягна...

Но не мога.

Дебели тежки корени съм впила

в проклетата земя…

Не мога да избягам.

И силите  не ми достигат.

Много влакове изпуснах.

Държа билетите им в ръка.

За спомен

Страхът заложи ме

на масата-

И …Всичките ми карти

проигра.

Да бях поне…

да кажем –като другите.

Да се откажа преди да

съм започнала…Смелите

до един се отказаха.

Внушиха си щастие.

А, аз се орисах…

Да се броя сама.

И да намалявам всяка есен.

Да се деля на късове.

За да ме има и утре…

И оня страх,че времето не

ми достига…

Ме изяждаше…И още

ме изяжда  отвътре.

Сънувам само онези мигове

че летя…На яве не мога.

Имах някога бели крила,

но ги отрязах.

Ето погледнете! Два белега

на раменете имам сега…

А онова

синьо небе …Което стигат

само очите ми…

е толкова синьо,

че се страхувам

да не ослепеят очите ми

преди да стигна  до него.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • в душата си ми...обична си ми...
    Веси...
  • Препрочитах ти нещата, но едва сега се реших да напиша нещо! Много силна изповед!
  • Откакто прочетох стиха ти, виждам тези белези на раменете ти... Човек лети с духа си, а той може да бъде силен, когато всеки поиска. Затова е Човек и има Разум и Любов. Това е Бог - Разум и Любов. Трябва само да го потърсим в себе си.
  • Благодаря ти, Веси!!!
    Поздрави
  • "Да бях поне…

    да кажем –като другите.

    Да се откажа преди да

    съм започнала…Смелите

    до един се отказаха.

    Внушиха си щастие.

    А, аз се орисах…

    Да се броя сама." - чудесно е!
  • "Имах някога бели крила,

    но ги отрязах.

    Ето погледнете! Два белега

    на раменете имам сега…"
    Напомня ми "Криле на желанието" на Вим Вендерс.Гледала ли си го?
    Стихът ти е чудесен! Поздравления!
  • Удоволствие е да те чета!
  • Вкара ме в размисъл...
  • "Да се деля на късове.

    За да ме има и утре…

    И оня страх,че времето не

    ми достига…"
    Пак го четох този стих и пак го съпреживях...
    Браво!


  • Четох го много пъти и всеки път не ми достигаха думите.И сега оставам безмълвна.
    Благодаря ти за истинския стих.Болезнен,но реален.
    Благодаря!
  • Красив стих!Четох с удоволствие,а после отново и отново,чудесен е!Страховете всеки си ги носи,както и белезите от крилете,но нали освен тях си имаме и небето ,и копнежа по него, и стремежа към него...Благодаря за това красиво откровение!
  • Прекрасно си го казала, Веси! Желая ти да бъдеш отново окрилена, не мисли, че не е възможно.
  • Нямам сили да коментирам нещо толкова хубаво и силно!
    Затова те прегръщам със сълзи в очите си и се радвам на таланта ти!
    А синьото небе е в сърцето ти Веси!
  • Благодаря ви,че прочетохте!
    Благодаря ви и за коментарите...
    Страхът е лош знак,особено за слабите
  • Мисля, че всички правим това, Веси! Поздравявам те!
  • Ти си го стигнала, Веси, със своите чудесни стихове!!!
    Поздрави и весели празници!!!
  • Прекрасно!!!
  • Великолепна, както винаги, дълбоко ти се възхищавам!
  • Страхотна си, Веси, искам да те има не само утре! Прегръдки!
  • много ми хареса!6!
  • Страхотен трогателен стих!Искрени поздрави!Не се предавай!
  • Много добре! Т.е Олично де
  • Нямам думи, Веси!
    Прекрасен е!
    Прегръщам те, мила!
  • Не свеждай поглед от синевата, може би някога пак ще полетиш!
    Великолепен стих, Веси! Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??