НИКОГА,НЕ ПРАВЕТЕ...ТОВА!
Едва сега
правя опит да побягна...
Но не мога.
Дебели тежки корени съм впила
в проклетата земя…
Не мога да избягам.
И силите не ми достигат.
Много влакове изпуснах.
Държа билетите им в ръка.
За спомен
Страхът заложи ме
на масата-
И …Всичките ми карти
проигра.
Да бях поне…
да кажем –като другите.
Да се откажа преди да
съм започнала…Смелите
до един се отказаха.
Внушиха си щастие.
А, аз се орисах…
Да се броя сама.
И да намалявам всяка есен.
Да се деля на късове.
За да ме има и утре…
И оня страх,че времето не
ми достига…
Ме изяждаше…И още
ме изяжда отвътре.
Сънувам само онези мигове
че летя…На яве не мога.
Имах някога бели крила,
но ги отрязах.
Ето погледнете! Два белега
на раменете имам сега…
А онова
синьо небе …Което стигат
само очите ми…
е толкова синьо,
че се страхувам
да не ослепеят очите ми
преди да стигна до него.
© Веска Алексиева All rights reserved.
