1 sept 2009, 1:20

Никога няма да те забравя

  Poesía
680 0 0

С любов ме милваш и разплакваш.

Щастие спонтанно даваш

за сърцето ми  и от възхищение

е развълнувано.

Очарование си.

Слабост си ми.

Специален си.

За миг познах

чувството ти,

за което очакваш

с теб да го споделя, усещам го.

По един начин

показваме

нежността,

загрижеността,

добротата.

Топлината ни

без колебание

завещава -

откровеност,

вярност,

незабравимост.

 

 

                                                                                                  Г.Ф.Т

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...