18 jun 2007, 17:12

Никога отново

  Poesía
985 0 5
Няма да повторя тази грешка -
позволение да дам да си играеш с мен.
В ръцете ти да бъда просто пешка,
да ме командваш всеки, гаден ден.

Пораснах! Не го ли разбра?
Няма го онова малко, нежно цвете.
Обидите ти вече няма да търпя
и по гадния начин ще се разправям с мъжете.

Ти пречупи всичко в моето сърце.
Опитвайки се любовта ми да премахнеш.
Пред теб стоя със свити във юмрук ръце
и гледай к`во ще стане, ако ми замахнеш.

И недей ме обвинява във тормоз.
Ролите сменихме, за малко да забравя.
Сега ти си моя коз
и к`вот си искам аз ще правя!

Никога не позволявайте на никой да отнема най-ценното у вас - мечтите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за стиха!Давай напред, но без болка!
  • Има много болка в стиховете ти мила.Всяка дума,всеки ред е изстрадан,но запомни:Вдигна глава!Усмихни се!Живей! И помни,че винаги ще има хора до теб които ще ти подават ръка и ще те обичат!Поздравявам те за стиха!
  • Не се предавай!
    Вдигни глава!
    Поздрав за стиха!
  • И само напред...въпреки всичко!
    Поздрави
  • Дори и да е трудно,лошото трябва да отстъпи място на доброто.Не мрази всички мъже заради един ГЛУПАК.Казвам го от личен опит.Усмихни се,момиче и гледай ведро напред,където са мечтите тиПрегръдки

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...