27 nov 2008, 19:56

Никой и Нищо

820 0 4
Дали НИЩО е някой, или НИКОЙ е то?

Дали нещо го прави, или то е само?

И не знам той къде е, как живее, с какво?

Дали земни закони го владеят? Защо?

Да не би всичко земно да е НИЩО в тоз час?!

Може би фактор време го отделя от нас!

Може би съществува без да знаем дали!

Кой е виждал и знае, нека с нас сподели?!

Може би празно място, празни думи, съдби?!

А съдбата какво е? Просто дума, мълва?

Може би всичко друго, но и не свобода!

Може би свобода е не просто дума, властта.

То, властта върши всичко, свобода дава тя!

Свободата е право, да си вън от властта.

Част от всичко е НИЩО. Дали НИЩО е тя?

                  Може би таз картина,

                  се разтяга встрани,

                  после пак се събира,

                  със въпроса - дали?!

Кой направи те НИЩО, или НИКОЙ си ти?

Дали НИКОЙ днес има, или НИЩО е той?

Колко дни ще го има под звездите безброй?

Дали в НИЩОто ти си, или нещо е той?

Дали личност си НИКОЙ, с характер и цел?

Всичко ти ли разделяш с време, място, предел?

В живота ли ходиш, виждаш ни през стъкло?

Или някъде бродиш, търсиш, гониш, какво?

И не мога с мисъл да отида отвъд,

да погледна, да видя този път във света!

С неясна посока и в неясни неща,

аз разбирам - ще мина, може би, не сега.

НИЩО, пак ще си мисля, дали има съдба,

дали НИЩО и НИКОЙ съществуват сега!

Може би част от торта е животът ни днес.

Може би всичко вече е завършен процес.

...

Аз решавам, ще спра с тези думи, съвсем!

Ще забравя за НИКОЙ!

                      Не съвсем... Не съвсем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...