27.11.2008 г., 19:56

Никой и Нищо

817 0 4
Дали НИЩО е някой, или НИКОЙ е то?

Дали нещо го прави, или то е само?

И не знам той къде е, как живее, с какво?

Дали земни закони го владеят? Защо?

Да не би всичко земно да е НИЩО в тоз час?!

Може би фактор време го отделя от нас!

Може би съществува без да знаем дали!

Кой е виждал и знае, нека с нас сподели?!

Може би празно място, празни думи, съдби?!

А съдбата какво е? Просто дума, мълва?

Може би всичко друго, но и не свобода!

Може би свобода е не просто дума, властта.

То, властта върши всичко, свобода дава тя!

Свободата е право, да си вън от властта.

Част от всичко е НИЩО. Дали НИЩО е тя?

                  Може би таз картина,

                  се разтяга встрани,

                  после пак се събира,

                  със въпроса - дали?!

Кой направи те НИЩО, или НИКОЙ си ти?

Дали НИКОЙ днес има, или НИЩО е той?

Колко дни ще го има под звездите безброй?

Дали в НИЩОто ти си, или нещо е той?

Дали личност си НИКОЙ, с характер и цел?

Всичко ти ли разделяш с време, място, предел?

В живота ли ходиш, виждаш ни през стъкло?

Или някъде бродиш, търсиш, гониш, какво?

И не мога с мисъл да отида отвъд,

да погледна, да видя този път във света!

С неясна посока и в неясни неща,

аз разбирам - ще мина, може би, не сега.

НИЩО, пак ще си мисля, дали има съдба,

дали НИЩО и НИКОЙ съществуват сега!

Може би част от торта е животът ни днес.

Може би всичко вече е завършен процес.

...

Аз решавам, ще спра с тези думи, съвсем!

Ще забравя за НИКОЙ!

                      Не съвсем... Не съвсем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...