13 sept 2009, 20:00

Никой не знае 

  Poesía » De amor
696 0 1

Уморена си,
слаба и крехка,
с неизплакани още очи –
смееш се с глас,
а в косите ти трепкат
есенни, тъжни лъчи!
Никой не знае,
че в есен такава
злато кълни под дъжда!
Перлено зрънце
в гръдта се стаява –
обична, чиста сълза!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е нежно и Обично!
    Като думи, разменени с любов
    под... беседката!
Propuestas
: ??:??