Уморена си,
слаба и крехка,
с неизплакани още очи –
смееш се с глас,
а в косите ти трепкат
есенни, тъжни лъчи!
Никой не знае,
че в есен такава
злато кълни под дъжда!
Перлено зрънце
в гръдта се стаява –
обична, чиста сълза!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados
Като думи, разменени с любов
под... беседката!