13 сент. 2009 г., 20:00
Уморена си,
слаба и крехка,
с неизплакани още очи –
смееш се с глас,
а в косите ти трепкат
есенни, тъжни лъчи!
Никой не знае,
че в есен такава
злато кълни под дъжда!
Перлено зрънце
в гръдта се стаява –
обична, чиста сълза!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация