elenabili (Елена Биларева)
298 2386
17 abr 2019, 14:50

Никой в тоя скапан свят... 

  Poesía
1309 2 6

„Никой в тоя скапан свят 
няма да остане.“
Твойте устни не мълчат...
Пепел на устата ти!
Паля свещи като в сън. 
Много бързо мръкна.
Гледам пътищата вън
и не ща да тръгвам. 
Ти си тъмен и вбесен
и юмруци стискаш.
Тук съм всеки божи ден.
Като нощ надвиснала.
Тук съм всяка божа нощ – 
скрита като ъгъл. 
Лека нощ, да спиш под кош...
Няма да си тръгна. 
„Никой в тоя скапан свят...“ – 
каза пак и млъкна.
„Значи мен не ме броят.“ –
казах и си тръгнах.

 

Елена Биларева
27.1.2019 г.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичам този начин на писане - теза - антитеза
  • Гюлсер, благодаря много! Много се радвам, че стихотворението те е провокирало да изкажеш тези интересни мисли и въпроси. Благодаря ти!

    Веси_Еси, радвам се и благодаря!
  • Насладих се ...!
  • Силна поанта! Харесвам силната душа, загадъчно загърната с дълбока поетична логика. Какво оставяме при случайните/неслучайните си срещи с други хора в душите им?Благодарност, порив за доброта, укрепнала вяра в свелото начало у човека или....? И кои сме ние самите? Какво си разрешаваме да "складираме" в душите си? Проекции на чужди убеждения, ценности, състояния, амбиции и претенции ли сме, или сме онова, което сме били и преди срещата с тях, защото сме се били "разпознали" вече. Осъзнатата реакция към ситуации и хора обезсилва тяхното въздействието върху нашето Аз. Удоволствие е да те чета!
  • Благодаря много за аналитичния коментар, Стойчо!
  • Понякога е необходимо да се протестира срещу недъзите на живота!Но когато този протест води до асоциация на потрес, вече говори за силата на литературатурното слово!
    Браво!
Propuestas
: ??:??