„Никой в тоя скапан свят
няма да остане.“
Твойте устни не мълчат...
Пепел на устата ти!
Паля свещи като в сън.
Много бързо мръкна.
Гледам пътищата вън
и не ща да тръгвам.
Ти си тъмен и вбесен
и юмруци стискаш.
Тук съм всеки божи ден.
Като нощ надвиснала.
Тук съм всяка божа нощ –
скрита като ъгъл.
Лека нощ, да спиш под кош...
Няма да си тръгна.
„Никой в тоя скапан свят...“ –
каза пак и млъкна.
„Значи мен не ме броят.“ –
казах и си тръгнах.
Елена Биларева
27.1.2019 г.
© Елена Биларева Всички права запазени