9 abr 2013, 8:10

Никол

510 0 0

Докога ще идваш в съня ми,
Докога ще се разплаквам посред нощ,
Докога ще ме боли душата
Всеки ден и всяка нощ

Тази болка в мен гори,
Липсваш ми безкрайно.
Ден след ден се моля,
Докога, се питам аз,
Тази рана ще боли.

Болката голяма е, но знам,
Че я търпя нарочно,
Не искам тя да спира,
Само болката остана,
Тя да ми напомня, че си там,
Че съществуваш,
В мислите в съня ми... знам,

А ти дори не предполагаш,
Че животът е един.
И пак ще да обичаш някой,
Но не по начин същия, неповторим...

Животът втори дубъл няма, казват,
И шанс ти дава той един,
Но щом я има любовта
И се обичат две сърца по начин несломим,
Защо осъдени са те да бъдат разделени
И суета да замъгли прекрасен свят един.

Тоз живот ще мине
И светът ще свърши някой ден
И чак тогава ще угасне таз любов в мен.
Любов, която вечна е и няма граници, ни страх.
А моето сърце голямо е и те ОБИЧАМ истински, разбрах,
Моя Единствена Никол!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...