Докога ще идваш в съня ми,
Докога ще се разплаквам посред нощ,
Докога ще ме боли душата
Всеки ден и всяка нощ

Тази болка в мен гори,
Липсваш ми безкрайно.
Ден след ден се моля,
Докога, се питам аз,
Тази рана ще боли.

Болката голяма е, но знам,
Че я търпя нарочно,
Не искам тя да спира,
Само болката остана,
Тя да ми напомня, че си там,
Че съществуваш,
В мислите в съня ми... знам,

А ти дори не предполагаш,
Че животът е един.
И пак ще да обичаш някой,
Но не по начин същия, неповторим...

Животът втори дубъл няма, казват,
И шанс ти дава той един,
Но щом я има любовта
И се обичат две сърца по начин несломим,
Защо осъдени са те да бъдат разделени
И суета да замъгли прекрасен свят един.

Тоз живот ще мине
И светът ще свърши някой ден
И чак тогава ще угасне таз любов в мен.
Любов, която вечна е и няма граници, ни страх.
А моето сърце голямо е и те ОБИЧАМ истински, разбрах,
Моя Единствена Никол!