26 may 2006, 11:16

Нима!?

Poesía

754 0 2

   Нима!?

   Моята душа е още много разпиляна,
   не зная откъде отлитам и накъде летя.
   Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
   преплитащ тихо пръсти в мойта суета.

   Страх ме е да бъда смела в този свят на грешки,
   дали греши страхливият, когато не е смел?
   Нима смъртта е страшна? Нима човек е нещо?
   Нима си дал на Господ, да съдиш, че е взел?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elituUu (Елица)

Не се страхувай от грешките, те са просто уроци, които е трябвало да научим :* Страхотен стих

2010-03-24T15:46:47+02:00
eddie (Ивайло Яков)

Да !

2006-06-17T23:36:29+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0