10 nov 2006, 14:41

Нима

  Poesía
1.4K 1 2
Нима реши,че не разбирам?
Нима реши,че не боли?
Че не усещам твойте чувства,
Че в гърлото ми не горчи?
Нима реши,че аз не плаках
И че гърдите болка не раздра?
Нима реши,че аз не страдах
Оставена от теб сама?
Нима е просто и нормално
за теб да мисля в свойте нощи
Нима за теб ще е фатално
във чувствата да вярваш още.
Нима ме слагаш редом с всички
жени в света ти не разбрали.
Или ме мислиш ти за малка
И не повярва в любовта ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...