Във Божие светилище, насред площада - 

(за по-накратко да го кажем Черква),

смирено искаше пощада -

Тя, дето с Дявола се черпи.

И куцо, кьораво, сакато,

греховно, праведно в човека

се бе събрало, като птиче ято,

но не за полет, а за клетви...

А Господ даже се почуди,

с какво Жената е виновна, 

че тази смелост да се влюби, 

на никого не е угодна?... 

Нима е тя прелюбодейка, 

в душата ѝ щом тлее огън, 

и кой е тази летаргична блейка, 

да я превърне в бледия си спомен? 

Защо ли трябва да се кланя 

на всяко мъжко безхаберие, 

че видиш ли, обран бостан е, 

ако не "пусне" тялом на доверие? 

И нека Вий - туй зло съдилище, 

да знайте истина и без присъда! 

Жената храм е. И Чистилище, 

простила грях, мъже да бъдем! 

Стихопат. 

Danny Diester 

30.09.2021