Нима е истина?

Кажи, Любов, нима е истина,

че пътищата ни събраха се в едно?

Така далече сме, но в мислите сме заедно,

това съдба ли е или какво?

Намерих те и без да съм те търсела,

нима случайност е това?

Да те обичам аз не съм прекъсвала,

обичам те и досега.

И само с теб живота има смисъл,

и само с теб да бъда аз желая.

Към теб пътува всяка моя мисъл

и винаги ще те обичам, зная.

Чуй ме, Любов, със теб усещам че живея

със теб по-силна съм от всякога.

Отново с тебе искам да се слея,

и пак да бъдем както някога.

Не искам повече да се разделяме,

не искам повече да ме боли.

От тебе искам да не се отделям,

безумно те обичам, разбери!

Отново искам да те върна към живота,

да ти подам приятелска ръка.

И винаги да съм до теб, когато

най-силно се нуждаеш от това.

Как искам със любов да те заливам,

отново да се сливаме в едно.

А после с теб спокойно да заспивам,

и да се будя в твоето легло.

Да те докосвам сутрин, както аз умея

и двама да посрещаме деня.

Разбрах, без теб не мога да живея, 

виновна за това е Любовта!