14 nov 2007, 8:49

Нищо лично 

  Poesía » De amor
875 0 23

Бях тръгнала – без посока,

да търся  себе си,

в един изгубен свят.

Вървях – без цел, нанякъде,

по някаква измислена пътека,

от стари спомени…

Падах често.

Като че никога не съм вървяла.

Трудно бе…

Но срещнах теб,

в теб намерих свойто второ аз.

А как, защо се случи,

и до днес не знам.

В стремежа си към нещо по-различно,

открих едно –

измежду хиляди - но...

Нищо лично.

И това си нещо

май на мен прилича, много.

Обрекох се на своите мечти,

но без да искам.

И смъквайки от спомените сенките,

реших да му се доверя…

Така ли ще вървя?

И докога – не питай!

Сега не искам нищо повече от туй.

Надявам се да бъда,

отново да обичам…

В различен свят,

от тебе прекроен.

 

NG/nnn

11.11. 2007

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??