Нищо лично
Бях тръгнала – без посока,
да търся себе си,
в един изгубен свят.
Вървях – без цел, нанякъде,
по някаква измислена пътека,
от стари спомени…
Падах често.
Като че никога не съм вървяла.
Трудно бе…
Но срещнах теб,
в теб намерих свойто второ аз.
А как, защо се случи,
и до днес не знам.
В стремежа си към нещо по-различно,
открих едно –
измежду хиляди - но...
Нищо лично.
И това си нещо
май на мен прилича, много.
Обрекох се на своите мечти,
но без да искам.
И смъквайки от спомените сенките,
реших да му се доверя…
Така ли ще вървя?
И докога – не питай!
Сега не искам нищо повече от туй.
Надявам се да бъда,
отново да обичам…
В различен свят,
от тебе прекроен.
NG/nnn
11.11. 2007
© Нели All rights reserved.
