26 feb 2010, 19:30

Нищо не е вечно

  Poesía
942 0 7

Нищо не е вечно

 

Знам, че нищо не е вечно -

в пясък се превръщат скалите,

умират птиците,

пресъхват извори,

чувствата изтъняват,

догарят огньовете.

Еньовденските...

 

Нищо не е вечно -

бавно младостта си отива.

И времето никого не е подминало.

Само душата не умира,

очите остаряват последни...

И любовта пулсира жива -

онази, невъзможната!

 

Толкова съм уморена!

Искам да презимувам

в раковина - сгушена,

тиха и омиротворена.

 

Напролет пак да покълна

от житно зрънце,

от цветен прашец

от пчелно крилце.

 

Тогава запяват отново

пролетни водопади,

цъфват пак закъснели

медоносните билки,

запалват се летните клади

и медовина капе

в душата ми...

 

 25.02.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Елена!Хубави празници!
  • Искам да презимувам
    в раковина - сгушена,
    тиха и омиротворена.

    !!!

    КРАСОТА!!!
    ((( )))

    Честита Баба Марта!
  • Благодаря ти, Борис!И на теб ведро пролетно настроение!
  • Честита Баба Марта, Ваня! Желая ти здраве и Вечна пролет в душата!!!
  • Благодаря Ви!Пролетно настроение и много усмивки!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....