26 февр. 2010 г., 19:30

Нищо не е вечно 

  Поэзия
630 0 7

Нищо не е вечно

 

Знам, че нищо не е вечно -

в пясък се превръщат скалите,

умират птиците,

пресъхват извори,

чувствата изтъняват,

догарят огньовете.

Еньовденските...

 

Нищо не е вечно -

бавно младостта си отива.

И времето никого не е подминало.

Само душата не умира,

очите остаряват последни...

И любовта пулсира жива -

онази, невъзможната!

 

Толкова съм уморена!

Искам да презимувам

в раковина - сгушена,

тиха и омиротворена.

 

Напролет пак да покълна

от житно зрънце,

от цветен прашец

от пчелно крилце.

 

Тогава запяват отново

пролетни водопади,

цъфват пак закъснели

медоносните билки,

запалват се летните клади

и медовина капе

в душата ми...

 

 25.02.2010г.

© Ваня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,Елена!Хубави празници!
  • Искам да презимувам
    в раковина - сгушена,
    тиха и омиротворена.

    !!!

    КРАСОТА!!!
    ((( )))

    Честита Баба Марта!
  • Благодаря ти, Борис!И на теб ведро пролетно настроение!
  • Честита Баба Марта, Ваня! Желая ти здраве и Вечна пролет в душата!!!
  • Благодаря Ви!Пролетно настроение и много усмивки!
  • поздрав!
  • Любовта само е вечна, Ваня...тя ще остане и след нас!
    И тя ще ни помогне отново пак да покълнем напролет...
    Поздрави за откровените мисли, втъкани в докосващ стих!
Предложения
: ??:??