Нищо не е вечно
Нищо не е вечно
Знам, че нищо не е вечно -
в пясък се превръщат скалите,
умират птиците,
пресъхват извори,
чувствата изтъняват,
догарят огньовете.
Еньовденските...
Нищо не е вечно -
бавно младостта си отива.
И времето никого не е подминало.
Само душата не умира,
очите остаряват последни...
И любовта пулсира жива -
онази, невъзможната!
Толкова съм уморена!
Искам да презимувам
в раковина - сгушена,
тиха и омиротворена.
Напролет пак да покълна
от житно зрънце,
от цветен прашец
от пчелно крилце.
Тогава запяват отново
пролетни водопади,
цъфват пак закъснели
медоносните билки,
запалват се летните клади
и медовина капе
в душата ми...
25.02.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Все права защищены
