14 abr 2012, 10:49

Нищо не се забравя

  Poesía » Otra
903 0 0

 

Защо сънят ми неспокоен тръпне от всеки шум

Плаши ме на вятъра воят и неизвестният друм

 

Очакване позабравено, сълзи в немирни мисли

Спомените оставени, възкръсват светли и чисти

 

Насън или наяве мечтая. Гали ме невидима длан

Няма никой в тихата стая, само свят разпилян...

 

Акорд от мелодия нежна в сетивата се вплита

Изчезва съмнение прежно. Топлият бриз ме вика

 

Ще го последвам със радост, ще му се доверя

Към брега на своята младост пътя ще извървя

 

Както някога, ще се съберем приятели стари

Буен огън ще накладем, ще звъннат китари...

 

Нищо не е загубено, нищо не се забравя

Надеждата още диша и от нас се нуждае...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...