Защо сънят ми неспокоен тръпне от всеки шум
Плаши ме на вятъра воят и неизвестният друм
Очакване позабравено, сълзи в немирни мисли
Спомените оставени, възкръсват светли и чисти
Насън или наяве мечтая. Гали ме невидима длан
Няма никой в тихата стая, само свят разпилян...
Акорд от мелодия нежна в сетивата се вплита
Изчезва съмнение прежно. Топлият бриз ме вика
Ще го последвам със радост, ще му се доверя
Към брега на своята младост пътя ще извървя
Както някога, ще се съберем приятели стари
Буен огън ще накладем, ще звъннат китари...
Нищо не е загубено, нищо не се забравя
Надеждата още диша и от нас се нуждае...
© Галина Карааргирова Всички права запазени