16 dic 2008, 12:54

No mercy

  Poesía
784 0 3

Безмилостни хора във безмилостна държава
безмилостно вършеят и без милост продължават.
Без милост сме родени и без милост умираме.
Без милост растем, без милост деградираме.


Нямаме милост към себе си най- вече,
във всеки един живее едно човече,
което ни казва, че иска утеха,
но нямаме милост, и него ни взеха.


Липсва ни милост в душата и в сърцето,
липсва ни милост в най-важното, което
ни напомня че сме хора и че сме живи-
липсва ни милост, родени сме криви.


Да нямаме милост - предлагат ни снощи-
а аз нямам милост в живота си още
откакто се помня, откак' съм роден,
живеея без милост ден подир ден.


Да нямаме милост е наш'та прокоба,
да нямаме милост е наш'та изгода,
да нямаме милост е наш'то падение,
да нямаме милост - живеем в търпение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • рап ритъмът е съвсем в унисон и със заглавието и със идеята
  • Нямаме милост към себе си, прав си, момче. 6.
  • да нямаме милост е наш'то падение,

    !!!

    Покъртителен стих, Нико!
    Време разделно...
    Поздравления!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...