23 jul 2008, 1:04

Но не получих...

  Poesía
1.1K 0 27
 

Получих толкова вълшебни стихове.

Получих толкова откъснати цветя.

Букети пъстри

             ... от сълзи притихнали...

Получих даже птици...

                     ... И крила.

Луните...

          Боже!

                Толкова луни!...

От колко ли вселени ги събраха?!

Небето ми остана без звезди...

Свалиха ми ги долу...

                     на земята.

Сърцата си поднасяха ми.

                    (За очи...)

А вятъра ограбиха до лудост.

От слънцето изтръгваха лъчи

и ги стопяваха...

                 до нощна лунност.

От северя крадяха студове

за чашите с пенливото шампанско.

Над тропика пленяваха небе

за негата...

             на нощното пиянство...

 

Получих толкова вълшебни стихове.

Получих толкова откъснати цветя.

Букети пъстри от сълзи притихнали...

 

Но не получих капчица душа...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...