Но не получих...
Получих толкова вълшебни стихове.
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри
... от сълзи притихнали...
Получих даже птици...
... И крила.
Луните...
Боже!
Толкова луни!...
От колко ли вселени ги събраха?!
Небето ми остана без звезди...
Свалиха ми ги долу...
на земята.
Сърцата си поднасяха ми.
(За очи...)
А вятъра ограбиха до лудост.
От слънцето изтръгваха лъчи
и ги стопяваха...
до нощна лунност.
От северя крадяха студове
за чашите с пенливото шампанско.
Над тропика пленяваха небе
за негата...
на нощното пиянство...
Получих толкова вълшебни стихове.
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри от сълзи притихнали...
Но не получих капчица душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
