Получих толкова вълшебни стихове.
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри
... от сълзи притихнали...
Получих даже птици...
... И крила.
Луните...
Боже!
Толкова луни!...
От колко ли вселени ги събраха?!
Небето ми остана без звезди...
Свалиха ми ги долу...
на земята.
Сърцата си поднасяха ми.
(За очи...)
А вятъра ограбиха до лудост.
От слънцето изтръгваха лъчи
и ги стопяваха...
до нощна лунност.
От северя крадяха студове
за чашите с пенливото шампанско.
Над тропика пленяваха небе
за негата...
на нощното пиянство...
Получих толкова вълшебни стихове.
Получих толкова откъснати цветя.
Букети пъстри от сълзи притихнали...
Но не получих капчица душа...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены