Tanja_Peeva (Таня)
1 1
30 oct 2007, 0:09

Но ти не ревнувай 

  Poesía » De amor
867 0 6
Но ти не ревнувай


Касетофонът свири тихо в здрача
и мъката ми с музика замерва.
Да можех тази бариера да прекрача,
                  да стопля мъката си, сгушена в тебе.

Ала не мога, студ прегърнал ме е цялата,
но ти от него не ме ревнувай!
Той пристига, като стар приятел,
щом времето от мен те отнеме.

Студът щом при мене е - аз чувствам по-силно,
че тебе те няма и колко ми липсваш...
Завивам се в дебело одеяло...
... и пак съм твоя, чакам те и те мисля.

Вятър ме гали и роши косите ми,
но ти от него не ме ревнувай!
Защото щом затворя вратите си,
самотен той навън се изгубва.

Навън все посрещат ме хиляди погледи,
но ти от тях не ме ревнувай!
Те ме стряскат, плашат ме, гонят ме...
Аз съм твоя, затова не ревнувай!

© Таня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ви благодяря за оценките. Това стихотворение съм го писала преди години, даже на песен го направих (свиря на китара и пея), но май след него, или максимум още едно спрях да пиша. Посветено е на съпругът ми, когото безумно много обичам вече 12 години. Стигам до извода, че когато съм щастлива не ми идва и една рима на ум. Преди пишех даже май прекалено много. Ще поразгледам нещата си и сигурно ще кача още някое стихче. Още веднъж - Благодаря!!! Оценките ви значат много за мен.
  • Страхотен дебют !Поздрави за красивия стих !
  • С хубаво стихотворение идваш.
    С обич, Таня.
  • Добре дошла!Хубав стих!
  • Добре дошла и от мен,Таня!
    Тук вратата е отворена за всички
  • Добре дошла, Таня!
    Желая ти успех!
Propuestas
: ??:??