Но ти не ревнувай
Но ти не ревнувай
Касетофонът свири тихо в здрача
и мъката ми с музика замерва.
Да можех тази бариера да прекрача,
да стопля мъката си, сгушена в тебе.
Ала не мога, студ прегърнал ме е цялата,
но ти от него не ме ревнувай!
Той пристига, като стар приятел,
щом времето от мен те отнеме.
Студът щом при мене е - аз чувствам по-силно,
че тебе те няма и колко ми липсваш...
Завивам се в дебело одеяло...
... и пак съм твоя, чакам те и те мисля.
Вятър ме гали и роши косите ми,
но ти от него не ме ревнувай!
Защото щом затворя вратите си,
самотен той навън се изгубва.
Навън все посрещат ме хиляди погледи,
но ти от тях не ме ревнувай!
Те ме стряскат, плашат ме, гонят ме...
Аз съм твоя, затова не ревнувай!
Касетофонът свири тихо в здрача
и мъката ми с музика замерва.
Да можех тази бариера да прекрача,
да стопля мъката си, сгушена в тебе.
Ала не мога, студ прегърнал ме е цялата,
но ти от него не ме ревнувай!
Той пристига, като стар приятел,
щом времето от мен те отнеме.
Студът щом при мене е - аз чувствам по-силно,
че тебе те няма и колко ми липсваш...
Завивам се в дебело одеяло...
... и пак съм твоя, чакам те и те мисля.
Вятър ме гали и роши косите ми,
но ти от него не ме ревнувай!
Защото щом затворя вратите си,
самотен той навън се изгубва.
Навън все посрещат ме хиляди погледи,
но ти от тях не ме ревнувай!
Те ме стряскат, плашат ме, гонят ме...
Аз съм твоя, затова не ревнувай!
© Таня All rights reserved.
